„Сега осъзнавам, че в света на нашия град, на нашия свят, света на моята младост македонските песни извираха отвсякъде, като пролетни цветя, като рапсодията на щурците в края на лятото, като танца на дъждовете през есента, като напевното пращене на дървата в печките ни през зимата. Хората пееха по домовете си в радост и мъка, пееха по улиците и кръчмите, пееха на празниците, превръщаха делниците си в празници, мечтаеха, страдаха, свързваха се и се разделяха с македонските песни... Мисля си, Събо, че тогава сетивата ми са започнали да се отварят за тези звуци."

След седем книги Владо Каперски се захваща с едно ненадейно хрумване – раздумката си с един някогашен музикант от благоевградските заведения, отлетял в първите години на промените отвъд океана да търси нови посоки за съдбата си.

Завръщащ се всяко лято в родината, той заплита в своеобразно пробуждане спомените за някогашния Благоевград – за чешитите и легендите отпреди 4–5 десетилетия, за волността на духа и за бетонираното тесногръдие на властта, за което свободомислието е най-опасното нещо.

Започнало почти като на шега, разказът поема по свои пътища и се превръща в летопис на един град, но и на България – в биография на едно поколение.

— Виолета Атанасова